Щастието обича тишината…

… а аз обичам Него. И тихо.

Най-щастлива повече не съм била.

Ш-ш-ш.

 

9ce9381612794a0a27c886c45ff8d2d9

юли 29, 2016 Posted Under: Лични   Read More

Той.

Днес моето рамо, смисъл, щастие празнува. Привилегията на дългите връзки е да познаваш другия. В детайли. В години.

В изгреви. В залези.

 

130616

 

Николай, удоволствието е мое! <3

юни 13, 2016 Posted Under: Лични   Read More

Детството!

Когато бях малка, всичко се случваше бързо – порасването, летата, кака Лара в неделя следобяд, гроздето, което се яде с шепи, раните по колената, сладоледът, който се топеше със скоростта, с която се спусках с колелото по стръмната улица, морето, тичането, сякаш днес е за последно, сякаш ако не изквичиш ще изпуснеш момента… И всичко е истина. И така само се живее смислено, когато всичко е с емоция, с отношение и по детски!

teddy bear

И всяка част от мен си спомня колко щастливо дете… бях!

Честит празник на най-добрата част от човечеството!

 

юни 1, 2016 Posted Under: Разни   Read More

Не е нищо особено. Тя е всичко.

Тя е лято. На вид и на вкус.
Като вишна, узряла в ръцете ти,
тя е пулсът на твоя пулс
и тръпчиво сладни по небцето ти.
Ти не можеш да кажеш каква е.
Тя прилича на слънце и дъжд.
Тя е някаква мъничка тайна
във очите на влюбен мъж.
Тя е мекото, нежно лоно,
във което потъваш, обичайки.
Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.
Не е нищо особено. Тя е всичко.


Caribiana

май 28, 2016 Posted Under: Поезия   Read More

Искам да направя с теб това, което Гърция прави с маслините…

Топла, ароматна, лежерна, морска и безкрайно вкусна е Гърция. Напоследък силно я предпочитаме. И има защо.

Пекарните в бяло , отворили врати, носят неповторим аромат на топлина и вкус.

Чайките, които летят с крясъци. Скуа, скуа, скуа.

Всяка таверна предлага прясна риба. И поне три котки.

Салата, ах, тази гръцка салата – има всичко, което обичам, полято обилно със зехтин, така че да изям една пекарна.

Зехтинът се лее в изобилие. Узото се пие и на силно слънце. Хляб и вода те посрещат на всяка маса.

 

И времето е спряло. И ние не искаме да бързаме.

5320946883_a9239d0789

 

Морето наднича зад всеки ъгъл, намига със слънце, спуска се по стръмни улици, пени се на брега на хотела ти и е там, близо до теб.

Всяка сутрин. Всяка вечер. Ежесекундно.

Влюбих се в няколко жълти къщи. С тенти, без тенти, с котки, без котки.

 

И всъщност разбираш, че е нужно много малко, за да си щастлив.

Шепа маслини, малко риба, зеленчуци, любим човек и онова спокойствие, което всеки път морето тласка към брега.

 

 

 

 

май 8, 2016 Posted Under: Разни   Read More

По залез ми се пътува…

… за да стигна до изгрев! Морски. Отразен. Солен. Любим. Един. Наш.

Ръцете му са на волана. Усмивката е в очите ми.

Искам да избягам с него. На морето. Всеки път.

Да преплитам ръцете си в ръцете му, ризата му да е разкопчана, да го гъделичка косата ми по брадата и да си шептим, докато вървим по морски улици, които откриват морето и небето. В едно.

Да ме снима, без да го виждам, че го прави.

Внезапно да ме погледне с усмивка. Да не му кажа нищо, но да знае.

moon, night

Морски е гласът, кожата, мислите. Неговите.

Едно море. Един мъж. Цяло лято.

 

 

 

 

 

април 15, 2016 Posted Under: Лични   Read More

Близо – далече, по-далече, най-далече…

Забързани в ежедневните светофари, мокри улици, непознати хора, опашки, клаксони, улични котки, разговори с други непознати, фейсбук, който не е вече толкова личен, а някак служебен, което прекарва времето ти не в спомен и усмивка, а в досада и задължение, когато се приема за нормално да си все зает, да не виждаш близките си, понеже нямаш/т време и от моментите, когато си разочарован, че се случва, се стигне до моментите, когато всъщност времето е минало.

Когато от зима стане пролет и това, което напомня за смяната на сезона е липсата, която чуваш, че имат към теб. И се питаш, как се стигна до тук и защо продължава моя глас да трепери и да не ми се разбира дума, а отсреща да не е такова, каквото…

Различни нива на чувствителност. И липса. Явно.

remove

Клишето на деня, в което се оказва, че вярвам:

Отделяйте време, за хората които обичате, иначе времето ще ги отдели от вас…!

Далечно ми е. Далечна съм. И мин.време беше…

 

 

 

 

 

 

април 8, 2016 Posted Under: Лични   Read More

София диша

София диша

Харесвам пешеходни главни улици. Особено вечер.
Обичам вечерните разходки. За ръка. Особено вечер.
Всяка малка уличка води до друга малка уличка. Особено вечер.
Разминаването с непознати е близко. Особено вечер.

август 11, 2013 Posted Under: Разни   Read More