sun. sunrise. sunset. night. repeat.

Нова дата е и пак сме днес. И съм в хармония, макар и от вчера.
И харесвам хармонията, която откривам. Удобно ми е. Защо съм изпускала това усещане с предишни дати, не зная. Знам какво искам днес. Хармония утре.

Варна е всичко, за което лятото ми мечтае.

Трябва да я забранят за кратки посещения, защото е място, на което мога да остана вечно. Изгубих се и вярвам, че още много пъти ще се губя, но пък усещането да съм там не е лутане по улиците, а разходка. Морето не просто разхлажда-зарежда ме, изгревите не просто ме будят-сънувам ги

…няма да е като друга сутрин. Морска ще е.
Това събуждане, няма да е като друго събуждане. Морско ще е.
Мислите ми няма да са други. Морски ще са.

Ден ме дели от всичко морско и синьо. Само ден и после само море с дни.
Аз, той и два еднопосочни билета до Варна сме в очакване на петък. С трепет. Варна ни очаква.
Цяла година чакам. Цяла есен, цяла зима, цяла пролет и половин лято.

Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче.
Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче.
Когато тя плаче, аз нямам думи.