Време е…
Сутринта улиците бяха влажни. Зад ъгъла зави дим. Сезонът е есен.
Почти усещам онзи аромат на печена, топла тиква, който натрапчиво остава, дори когато вече тиква няма.
Време е есенните якета да излезнат от гардероба. И да се разходят.
Време е листата да затанцуват до земята.
Време е кестените да се научат да падат с вик.
Време е за топъл чай с мед.
Време е да си купя чушкопек.
Време е дърветата да са оранжеви.
Време е за кавалери с чадъри.
Време е… Есен е…
Неделно ми се прегръща. Със завивка.
октомври 12th, 2011 at 19:13
С две ръце „ЗА“ чушкопека!