red orange yellow green blue pink

Всички мостове водят до…

Сутринта, преди заминаването, се събудих по тъмно. Очакването не ме остави да спя, нито минута повече.

Чаках тихо, с кафе в ръка, да се събуди този ден.  Няколко часа след изгрева излетяхме. Високо.

И така започна съботата ни във Венеция.

От един малък мост се откри гледката към много други мостове и всички тези лодки, гондоли, вапорета и къщи, потънали във водата. Венеция не е клише. Не е прехвалена. Не е очаквана. Тя плува.

Имаше толкова много хора с куфари, че в един момент се сляхме с всички тях.

Нямаше нито една кола, макар че не спрях да се обръщам наляво и надясно, за да видя от всеки мост какво се вижда. На път за хотела много малки магазинчета надничаха на улицата, а от  витрините преливаха всякакви неща за ядене. Кафето, което пият на крак в онези безкрайно ситни чашки. Чантите Прада, които продават на земята. И италианците в бели престилки, които очакват клиентите си. Маските, които те гледат през витрините. Тесните улички, в които можеш да заклещиш себе си. Вятърът, който се усеща близо до водата и чакащите гондоли под всеки мост.

На рецепцията в хотела бяха така любезни да ни подарят карта с подробно описание кое къде се намира. И това мазно: Грациеееее, което повтаряхме като папагали за всичко.

На моста Риалто се снимат всички, които са във Венеция. И има защо. Много и се целуват. И има защо. Измежду всички тези целувки и снимки имаше един гълъб, който също съм сигурна, че присъства в кадрите на хора от цял свят. И има защо.

Само във Венеция можеш в ирландски пъб да слушаш Нора Джоунс.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=9__6TAVTwtk[/youtube]

Вече знам, че всички мостове водят до Венеция.

Tags: , , ,

Leave a Reply