…всичкото това, докато…
Жълто ми е. Слънчево. Пролетно. Разлистено.
Обикалят ми се улици, градове и летни спомени.
Събличат ми се всички пуловери.
Искам слънцето да се отразява в чашата ми с кафе, в очите ми, в косата ми и да пада над мен с топло постоянство. Искам.
Само едно слънце е достатъчно, за да се преобрази целия град-заведенията да извадят масите си за кафе, уличните котки да излезнат от мазетата, жените да развеят коси, мъжете да преоткрият слънчевите очила, децата да завлачат якетата си по училищния двор, съседките да простират чаршафите си навън, от колите да звучи силна музика от свалените прозорци, фонтаните пред НДК да работят и да се заглеждаш в кокичетата, които бабите продават…
…всичкото това, докато слънцето грее…
…всичкото това, докато аз грея…
…всичкото това, докато…
февруари 8th, 2011 at 14:31
…всичко си ти…
Още малко и ще е пролет.
февруари 8th, 2011 at 17:44
Всяка вечер ми е пролет…