red orange yellow green blue pink

Във всяка есен има малко лято. Във всяко лято има много мен.

Краят на септември не е просто началото на октомври. Край с лятото е. Всяка година по същото време то си тръгва, а аз не съм готова да го пусна.
Връзката ми с лятото е силна, топла, специална. Отношенията ни се подновяват всяка година след всяка пролет и всеки път е по-хубаво от предишния. Съответно всяка раздяла става все по-трудна и нежелана. Знам с кой сезон искам да бъда. Цяла година. Всяка година.
Три месеца са достатъчно малко време, за да се изнижат бързо дните и достатъчно много време, за да имам реални спомени с дни, дори със седмици. Мъчно ми е. Искам да е лято. Да съм лято. И да грее слънце сутрин. Всяка сутрин.

Искам в сака ми да търся място за рокли, а не за пуловери.
Искам отворени обувки и боси крака.
Искам да хвана косата си, за да разхладя врата си.
Искам студени напитки със сламка.
Искам кожата ми да е с тен.
Искам шапка за слънце, а не шапка, за да скрия и ушите си.
Искам пликове за лед, а не пликове с чай.
Искам да се събуждам от слънце, а не да не мога да се събудя, защото няма слънце.
Искам бижута на врата си, не зимни шалове.

Във всяка есен има малко лято. Във всяко лято има много мен.
Когато лятото си отиде, аз започвам да го чакам…

Tags: , , ,

2 Responses to “Във всяка есен има малко лято. Във всяко лято има много мен.”

  1. Omnia Says:

    Имаш много силни финали, много!

  2. Sun Says:

    Благодаря, много!

Leave a Reply