Заключена съм. Във Флоренция.
Много места чакат не просто да се разгледат на снимки, а да се видят. С очи.
Едно от онези места е място, което вече посетих. Място, което видях. Място, което ще помня.
Флоренция е прекрасна, а на живо-те влюбва в себе си.
Прекарахме четири вълшебни дни. Коледата тази година беше четири дни, защото е вълшебство да си във Флоренция.
Флоренция е топла, красива и много романтична. Малките улички водят до още по-малки улички, ухае на кафе и в нея са се събрали всички мотори и колела на света.
Хотелът бе малък, терасата-голяма. Кулата бе едно от първите неща, които виждах сутрин. Времето бе толкова приятно, че заблудих себе си, че не е зима. И ако това е зима, то аз обичам зимата.
Обичам времето във Флоренция.
Флоренция много респектира. Ходиш си небрежно по улиците и с всеки поглед се появяват причини да спреш, да отвориш уста, да снимаш, да се усмихнеш, да забавиш крачка, да се огледаш, да погледнеш пак, да запречиш движението, да се снимаш за 27 път, да снимаш и от онзи ъгъл. И това се случва и на следващия ден, когато отново минеш от там, защото отново спираш. И отново се усмихваш. И отново снимаш. И… И така всеки ден, които прекараш там.
И онова място с хилядите катинарчета. С имена, дати, послания. Заключени заедно.
Силно се впечатлявам от подобни малки неща. Става ми мило и романтично.
Заключихме се и ние. Любовта ни. Той за мен и аз за него.
Заключена съм. Във Флоренция.
януари 27th, 2011 at 20:32
.. невероятно пресъздадено..!:)
януари 27th, 2011 at 21:45
Преживяването също бе невероятно..!:)
януари 29th, 2011 at 17:02
От първият до последният ред- тиха емоционална магия! :) Заслужава си човек да преживее нещо подобно и да остане с подобни спомени в сърцето си! Браво- повече такива наситени моменти и впечатлителност пожелавам!:)