И дишах с очи…
По котката разбрах, че много дълго ни е нямало. Посрещна ни някак резервирано и бездейно.
Една нощ беше нужна, за да се отпусне и да се държи така, както когато заминавахме.
Прилича на мен. Или аз на него.
Италия е много романтична, особено, когато имаш с кого да я споделиш. Тя е за споделяне. И за преживяване.
Също така е много фотогенична, под всякакъв ъгъл-сутрин, вечер, когато е слънчева, дори когато е намръщена, всякак.
Минах по малки и големи мостове във Венеция. С него.
Видях Флоренция от високо. Само тя е по-висока от него.
Изпратихме маслини от Сан Джиминяно.
Имахме най-топлата нощ в Сиена.
В Рим държах ръка му, докато той държеше моята.
И дишах с очи… всичките дни!
Само във Венеция можеш да слушаш Нора Джоунс в ирландски пъб. Само във Флоренция можеш да закачиш на онова място катинарче, с което да заключиш любовта си. Само в Сан Джиминяно можеш да снимаш гълъби в цепнатините на стари кули. Само в Сиена можеш да си купиш от self bar чипс за едно евро. Само в Рим можеш да се почувстваш малък пред базиликата Свети Петър.
Снимах много, за да останат всички детайли, които искам да си спомням. Понякога съм с усещането, че още съм там.
Благодаря ти, че бях точно там и точно с теб.
Tags: венеция, Италия, очи, Рим, Сан Джиминяно, Сиена, Флоренция
януари 14th, 2011 at 15:38
Иии аз скоро бях в Тази Италия..беше ме страх д амигна,за да успея да понеса всичко..всяко златно кътче..било то от истинско злато или напукана мазилка..благодаря ти,че си описала я описала така…дано и аз отново се докопам..до ситните й улички=) поздрави за теб..