Как точно ще те погледна…
Как точно ще те погледна –
само от теб зависи.
Не си първи. Не си последен.
Но точно ти си.
Бяха другите. И аз със тях бях.
Сега съм с тебе.
Имам минало. Нямам грях.
Пръстите ти са ми гребен.
Среши косата ми и изтрий
с целувки всички предишни.
От тук нататък си само ти.
И само аз съм – виж ме.
От тук нататък ще е така.
И очите ти го знаят.
Вземи в ръката си мойта ръка
и ме води. Към Рая.
***
Маргарита Петкова
Tags: Маргарита Петкова, Поезия
февруари 10th, 2011 at 16:21
Еми, голяма е! Няма една излишна дума! Много любимо!