Когато тя плаче с думи…
Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче.
Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче.
Когато тя плаче, аз нямам думи.
А да плаче, рядко се случва. Но я чувам. И сега.
И тогава плача и аз, за нея, за мен, за всичко, което имаме нужда да изплачем. Тихо. Понякога по телефона. Понякога само с очи. Сълзите плачат тихо. Не всички успявам да преглъщам, много просто падат и не виждам никога повече. Очите от много сълзене променят вижданията си. Open mind for a different view and nothing else matters…
Знам, че четеш. И знам, че те обичам.
юли 26th, 2010 at 09:59
Hugs!
юли 26th, 2010 at 10:00
Ръката ми е на рамото ти, дори когато ме няма…
ноември 29th, 2010 at 11:59
Живата душа плаче.Нека е от обич,не от омраза.Тогава думите са звън…и то благословен.