Не сме специални, когато сме заменими…
Има поне няколко неща, които не харесвам, по-лошото е, че не разбирам, свързани с миналото ми с друг човек. С тази разлика, че преди не ми е било важно, дори е било нещо, което подминавах след приключването на темата. Защо тогава сега, днес се случва да го мисля? Действията разкриват качества. И тогава, и сега. С днешна дата ги тълкувам като лоши знаци и неща, които аз например не бих направила. А ако след 2 години се окаже, че не ми е харесвала тази част от миналото ми днес, трябва ли да минат още 2 години, за да го осъзная и после още 2 години, за да я променя?
Изобщо не обичам да бъда убеждавана в искреността на друг спрямо мен, когато дребни детайли крещят, че нещо не е наред. И не защото съм мнителна или недоверчива, а защото ме предразполагат да бъда.
Думите понякога са големи и често са просто думи.
Неприятно, но факт, част от нещата, които харесвах се променят. По начин, по който вече не ми харесват. До момент, в който безкрайно изчезнат.
Хората, казват, се променят. Вероятно. Сигурно. Защо не? Аз също.
Защо с промяната на хората трябва да се откажа от това, което харесвам аз обаче?
Защо, когато за един е важно да има време да блокира и да изключи всичко около себе, за друг да не е важно вниманието да е насочено само към него?
И да, не сме специални, когато сме заменими, забравими, преглъщани, изстрадани, забравяни, подменяни, изключвани, преходни, изтриваеми, нетрайни, неважни, изличими… И всички сме…
И това никоя промяна не може да промени! Наздраве!
Tags: забравими, заменими, минало, наздраве, промяна, специални
септември 29th, 2010 at 20:25
Но можем да бъдем незаменими….
септември 29th, 2010 at 21:23
Пожелавам ти го!
януари 14th, 2011 at 15:45
бори се за незаменимостта си..като направиш нещо..с което да те помнят..ако не е за някого..то поне за себе си,за да не забравиш,че само човек може да се променя..Ако контролираш промяната си..е не се страхуваш от нея..може да е за добро..=)