По залез ми се пътува…
… за да стигна до изгрев! Морски. Отразен. Солен. Любим. Един. Наш.
Ръцете му са на волана. Усмивката е в очите ми.
Искам да избягам с него. На морето. Всеки път.
Да преплитам ръцете си в ръцете му, ризата му да е разкопчана, да го гъделичка косата ми по брадата и да си шептим, докато вървим по морски улици, които откриват морето и небето. В едно.
Да ме снима, без да го виждам, че го прави.
Внезапно да ме погледне с усмивка. Да не му кажа нищо, но да знае.
Морски е гласът, кожата, мислите. Неговите.
Едно море. Един мъж. Цяло лято.