Сутрин и вечер

Сутрин и вечер

Последните няколко седмици сутрините ми са прегърнати. С тази разлика, че не са онези прегърнати сутрини в леглото, а други.
Натискам се с непознати. Сутрин и вечер. В градския транспорт.
Пътят е дълъг, ръцете са много, всичките-непознати.

Ах, градски транспорт, кой ме запозна с теб?

Малкото пъти, в които съм си „позволила“ да седна ме стрелкат с поглед, пълен с обвинения.
А ако седалката е една идея по-широка, сядат не до мен, а върху мен, с думите: то има място. Е, има! Как да няма? Седнете даже двама!
Никак не обичам непознати да ме докосват, да се обтриват в мен и да се душим. Ама хич!
И като започнат разни моми да развяват буйни гриви и усещам как нещо ми лази по гръбначния стълб.
Тъкмо започна да гледам произволно през прозореца, ако изобщо го виждам и се намери някой да ме подпре. Отзад. И ни напред, да не говорим за назад!
И като искам да се хвана поне за седалката, все се намира някоя стрина, която е оплела цялата си снага.
За да се перфорира един билет минава през поне 7 ръце. Стига до мен с вид на прегризан. А може и да е.

И така си пътуваме, мишница в мишница!

юли 14, 2011 Post Under Разни - Read More

2 Responses to “Сутрин и вечер”

  1. Night казва:

    Прегръщам те, с друга прегръдка.

  2. Sun казва:

    Аз те прегръщам с онази прегръдка.

Leave a Reply