Тихо и тъмно…
Вечерите имат онази способност да отминават тихо и тъмно. Понякога. Винаги е тъмно обаче.
Мислите ми също тихо, но и на тъмно решават да се подреждат в изречения. Понякога. Не винаги подреждат изречения обаче.
Думите на привързаност са винаги дълги изречения. Не винаги обаче са написани.
Тихо се случват хората. И понякога е вечер.
Извод: Тихо и тъмно е…