Чакам го… /втора част/
Дните се надбягват един след друг, толкова бързо, че вече не просто месец остана, а само четири седмици. До онази дата на декември, която ще ме направи да летя. Буквално.
Толкова живо си представям всичко, че само една мисъл е достатъчна, за да ме кара да летя на високо, всеки път!
Чакам него. Декември.
ноември 19th, 2010 at 16:01
Сигурен съм, че винаги забелязваш, когато минаващите самолети са от онези, лилавите… ^^
ноември 19th, 2010 at 16:58
Аз трябва да призная, че ги намирам за розови, но говорим за едно и също лилаво явно… ^^