Мислите са едни, тези. Състоянията други, онези.
Добрите хора нямат табела с надпис, че са добри.
Малките жестове нямат червена стрелка, която да води до тях.
Намеренията водят до реалността, понякога.
Желанията видоизменят формата си, често.
Когато свети червено, спираш. На зелени очи, също.
Очакванията са неща, които не очакваме, че другите очакват от нас.
Обещанията са като поглед, който помниш.
И в главата ми прескачат и други подобни мисли, които обаче няма да събера в изречения. Не защото не мога, не е нужно. Посоката е една, напред. Мислите са едни, тези. Състоянията други, онези. Не планувам, предпочитам да се случвам. Ако не, ще ме плануват. Ако не, за какви планове изобщо говорим?
Етикети: мисли, обещания, очаквания, състояния
Искам „Love it“ бутон