sun. sunrise. sunset. night. repeat.

…няма да е като друга сутрин. Морска ще е.
Това събуждане, няма да е като друго събуждане. Морско ще е.
Мислите ми няма да са други. Морски ще са.

Ден ме дели от всичко морско и синьо. Само ден и после само море с дни.
Аз, той и два еднопосочни билета до Варна сме в очакване на петък. С трепет. Варна ни очаква.
Цяла година чакам. Цяла есен, цяла зима, цяла пролет и половин лято.

Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче.
Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче.
Когато тя плаче, аз нямам думи.

Падам и отплувам с теб
без да знам кога, без да знам къде,
в малки заливи, море
с пясъци и ветрове

Вечерите имат онази способност да отминават тихо и тъмно. Понякога. Винаги е тъмно обаче.
Мислите ми също тихо, но и на тъмно решават да се подреждат в изречения. Понякога. Не винаги подреждат изречения обаче.