Има поне няколко неща, които не харесвам, по-лошото е, че не разбирам, свързани с миналото ми с друг човек. С тази разлика, че преди не ми е било важно, дори е било нещо, което подминавах след приключването на темата. Защо тогава сега, днес се случва да го мисля?
Няколко часа сутрешно кафе събуждат съботата ми, съботно.
Две пилешки филета обядват с мен.
Забравихме едната цигара, пушим се.
Нямаше кой да ми каже, че напасването с друг, може да отнеме известно време и енергия. Разговорите, въртящи се около онези малки неща, които не са причина, а повод, често са едни дълги разговори. Думите, които са излишни, често са едни много излишни думи. Тишината, между думите, е една осезаема тишина.
Краят на септември не е просто началото на октомври. Край с лятото е. Всяка година по същото време то си тръгва, а аз не съм готова да го пусна.
Връзката ми с лятото е силна, топла, специална. Отношенията ни се подновяват всяка година след всяка пролет и всеки път е по-хубаво от предишния. Съответно всяка раздяла става все по-трудна и нежелана. Знам с кой сезон искам да бъда. Цяла година. Всяка година.
Очаквано или не, провокирана от разходката днес за ученически принадлежности, реших да споделя за срещата ми с „това, което е нужно на всеки ученик“. Днес бях впечатлена от ученическите несесери. Зашеметяващи са. И цените, и несесерите.