red orange yellow green blue pink

4-ти декември…

17:38 часа. Сняг. Сгушвам се в шала. Защо е толкова тъмно? Защо нямам ръкавици?
17:42 часа. Маршрутка. Не виждам кой номер е. И това не ми върши работа.
Приближава, аз все по-малко виждам кой номер е. А, тя е. Спира.
Този шофьор има дразнеща мелодия, затова пък телефонът му звъни поне четири пъти за 23 минути.
Следват 23 минути – първи светофар, 20, втора, 40, 80, спирачки, спира, качва се онзи нисък мъж, дава на шофьора шепа стотинки, 20, 50, телефон звъни, 90, спирачки, този светофар – 6 минути, жълто, зелено, завиваме, слушаме гангам стайл за 4 път тази седмица, в тази маршрутка. Тази жена на предната седалка сега ще слезе на попа. Виждала съм я 290 пъти. И все там слиза. Аз не. Имам поне три места за слизане, които избирам според настроението и времето, пък и да не си мислят, че ме познават, само защото ме виждат за 290 път в тази същата маршрутка.
18:06 часа. Ето, слизам.
18:09 часа. Говоря със сестра ми.
18:14 часа. Фантастико. Я, има само 23 човека пред мен, които влизат.
18:14 часа. Пудел чака своята пенсионерка пред магазина.
18:16 часа. Той иска да говори с мен, а аз говоря със сестра ми още. Не трябваше.
18:18 часа. Няма от онзи хляб.
18:19 часа. Червени картофи, ужас.
18:22 часа. Портокалите са пък жълти. Купувам мандарини.
18:26 часа. Ключове, ключове, къде стеееееееееее?
18:31 часа. Намерих ги за по-малко от 4 минути, но беше тъмно и се забавих, докато си отворя врата долу.
18:33 часа. Затварям вратата зад гърба ми.
18:33:01 …

Tags: , , ,

Leave a Reply