red orange yellow green blue pink

Не е нищо особено. Тя е всичко.

събота, май 28th, 2016
Тя е лято. На вид и на вкус. Като вишна, узряла в ръцете ти, тя е пулсът на твоя пулс и тръпчиво сладни по небцето ти. Ти не можеш да кажеш каква е. Тя прилича на слънце и дъжд. Тя е някаква мъничка тайна във очите на влюбен мъж. Тя е мекото, нежно лоно, във което потъваш, обичайки. Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.… Read More

Хм…

неделя, март 31st, 2013
Поетът написа стихотворението допуши цигарата и влезе в спалнята при жена си Искаше да я събуди за да й го прочете Но тя спеше толкова леко че той просто й го прошепна в ухото Деян Енев те Read More

Как точно ще те погледна…

петък, февруари 4th, 2011
Как точно ще те погледна – само от теб зависи. Не си първи. Не си последен. Но точно ти си. Бяха другите. И аз със тях бях. Сега съм с тебе. Имам минало. Нямам грях. Пръстите ти са ми гребен. Среши косата ми и изтрий с целувки всички предишни. От тук нататък си само ти. И само аз съм – виж ме. От тук нататък ще е така. И очите ти го знаят. Вземи в ръката си мойта… Read More

„Не свиквай с мен и с цвета на очите ми…“

четвъртък, октомври 28th, 2010
От толкова много думи, загубих смисъла на всички. Всички многоточия пропадат под един неочакван въпрос. Любимите ми многоточия не могат да продължават да въздишат. Толкова дълго въздишах, че да пиша без тях вече не умея. И други неща не умея, а трябва! Всяко изречение приключва с точката, която поставяме. Смисълът също. Точката, която поставят хората… Read More

Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна…

вторник, юли 20th, 2010
Блус 4 Не зная как да се държа, когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници. След това… Read More

Той сипа кафе в своята чаша…

понеделник, юли 19th, 2010
Сутринна закуска Той сипа кафе в своята чаша. После сипа в кафето си мляко, после — захар в своето мляко с кафе. С малка лъжичка разбърка и бавно изпи своето мляко с кафе. Остави си чашата, без да погледне към мен, запали цигара, направи от пушека кръгчета, след това пепелта в пепелника изтърси, без да продума, без да погледне към мен. Стана, сложи… Read More

Думи, несигурност и вятър…

четвъртък, юни 10th, 2010
Несигурността е жена на средна възраст. Познавам я. Малко преди да завали излиза за да събере ... дрехите от простора. *** Пак се влюбих във вятъра, до кога ще се връщам Разрошена вкъщи. *** Невъзможно като камбана във вода, която иска да бъде чута Миналото ми без език е звук, който се лута. *** Наказание… Read More

Харесваш ми така…

петък, април 30th, 2010
Харесваш ми така облякла мой пуловер по турски седнала на пода като синя нощна лампа насред таз панелна пустош в която само ти си дом. Тони Теллалов Read More