Archive for the “Поезия” Category

Не е нищо особено. Тя е всичко.

Тя е лято. На вид и на вкус.
Като вишна, узряла в ръцете ти,
тя е пулсът на твоя пулс
и тръпчиво сладни по небцето ти.
Ти не можеш да кажеш каква е.
Тя прилича на слънце и дъжд.
Тя е някаква мъничка тайна
във очите на влюбен мъж.
Тя е мекото, нежно лоно,
във което потъваш, обичайки.
Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.
Не е нищо особено. Тя е всичко.


Caribiana

май 28, 2016 Posted Under: Поезия   Read More

Хм…

Хм…

Поетът написа стихотворението
допуши цигарата
и влезе в спалнята

март 31, 2013 Posted Under: Поезия   Read More

Как точно ще те погледна…

Как точно ще те погледна…

Как точно ще те погледна –

само от теб зависи.

Не си първи. Не си последен.

Но точно ти си.

февруари 4, 2011 Posted Under: Поезия   Read More

„Не свиквай с мен и с цвета на очите ми…“

„Не свиквай с мен и с цвета на очите ми…“

От толкова много думи, загубих смисъла на всички. Всички многоточия пропадат под един неочакван въпрос. Любимите ми многоточия не могат да продължават да въздишат.

октомври 28, 2010 Posted Under: Лични, Поезия   Read More

Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна…

Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна…

Блус 4

Не зная как да се държа, когато ме обичат.
Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам
си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми.
Понякога стоя със часове. И пуша фикуси.
Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам
тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам
някой път. Пред будката за вестници.

юли 20, 2010 Posted Under: Поезия   Read More

Той сипа кафе в своята чаша…

Той сипа кафе в своята чаша…

Сутринна закуска

Той сипа кафе
в своята чаша.
После сипа в кафето си мляко,
после — захар
в своето мляко с кафе.
С малка лъжичка
разбърка
и бавно изпи
своето мляко с кафе.

юли 19, 2010 Posted Under: Поезия   Read More

Думи, несигурност и вятър…

Думи, несигурност и вятър…

Несигурността

е жена
на средна възраст.
Познавам я.
Малко преди да завали
излиза
за да събере …
дрехите от простора.

юни 10, 2010 Posted Under: Поезия   Read More

Харесваш ми така…

Харесваш ми така…

Харесваш ми така
облякла мой пуловер
по турски седнала на пода
като синя нощна лампа
насред таз панелна пустош
в която само ти си дом.

Тони Теллалов

април 30, 2010 Posted Under: Поезия   Read More