Мислите са едни, тези. Състоянията други, онези.
Добрите хора нямат табела с надпис, че са добри.
Малките жестове нямат червена стрелка, която да води до тях.
Намеренията водят до реалността, понякога.
Желанията видоизменят формата си, често.
Добрите хора нямат табела с надпис, че са добри.
Малките жестове нямат червена стрелка, която да води до тях.
Намеренията водят до реалността, понякога.
Желанията видоизменят формата си, често.
Ръцете са онази част от тялото, която говори много. С жест. С допир. С вид. С мекост. С форма. С дължина. С лекота. Със сила. Със замах. И не всички красиви ръце завършват с красиви очи, защото това са просто ръце. И аз гледам конкретно тях. И не очаквам повече от тях.
Пръсти. Устни. Нощ.
Нощна лампа.
Думи, които мълчат.
Мълчание, което говори.
Напоследък ако не вали, то ще завали. Мирише на дъжд, небето е пред дъжд, птиците лятят различно, хората крачат бързо, такситата са заети. В очакване на дъжд съм, вали ме, мокри ме, понякога ме забавлява, понякога не ми харесва.