sun. sunrise. sunset. night. repeat.
Слънце в изгрев…

Когато бях малка, всичко се случваше бързо – порасването, летата, кака Лара в неделя следобяд, гроздето, което се яде с шепи, раните по колената, сладоледът, който се топеше със скоростта, с която се спусках с колелото по стръмната улица, морето, тичането, сякаш днес е за последно, сякаш ако не изквичиш ще изпуснеш момента… И всичко е истина. И така само се живее… Read More

Топла, ароматна, лежерна, морска и безкрайно вкусна е Гърция. Напоследък силно я предпочитаме. И има защо. Пекарните в бяло , отворили врати, носят неповторим аромат на топлина и вкус. Чайките, които летят с крясъци. Скуа, скуа, скуа. Всяка таверна предлага прясна риба. И поне три котки. Салата, ах, тази гръцка салата - има всичко, което обичам, полято обилно със… Read More

Харесвам пешеходни главни улици. Особено вечер. Обичам вечерните разходки. За ръка. Особено вечер. Всяка малка уличка води до друга малка уличка. Особено вечер. Разминаването с непознати е близко. Особено вечер. Погледите са бързи, неразпознати, с усмивка. Особено вечер. Китари и цигулки заедно. Особено вечер. Бебета и майки в бели рокли. Особено вечер.… Read More

Споделям нещо ново, което се случва от скоро. Което се надявам всъщност да се случва. И то скоро. С мен. С нас. А за да се случи или трябва да имаш (отделиш) време и търпение, за да го премислиш двадесет и четири пъти, пък може и да стане, защото все пак си добър човек, освен това, това е едно от нещата, които искаш да направиш преди да станеш на 30-40 години, притежаваш… Read More

Първи декември. Цял ден. Чакам Коледа. Всяка година по същото време. Празнично ми е. Утре. Новите играчки чакат първата си елха. В общия ни дом. За първи път. Семейство сме. Двама в декември, но и декември за двама. Втори декември. Цяла нощ.   Read More

След само 11 дни заминавам. Пак там. И пак с него. И по любов. Миналата година на този ден за първи път видях Венеция. А след още няколко дни, двамата се влюбихме във Флоренция- внезапно, неочаквано и окончателно. Нямаше нужда да го изричаме на глас, не само че искахме, но и знаехме, че ще се върнем там. Е... връщаме се. И тя го знае.  Read More

Сутринта улиците бяха влажни. Зад ъгъла зави дим. Сезонът е есен. Почти усещам онзи аромат на печена, топла тиква, който натрапчиво остава, дори когато вече тиква няма. Време е есенните якета да излезнат от гардероба. И да се разходят. Време е листата да затанцуват до земята. Време е кестените да се научат да падат с вик. Време е за топъл чай с мед.… Read More

Дните са дълги, сутрините бързи, вечерите прегърнати, гласовете-нашите... Сутрин пътувам с музика в ушите с мисли за музиката, която чувам, когато съм с него. И знам, че отношенията са музика, когато слушаме една и съща песен. И знам.   Read More