Какво клише! Каква истина!

Какво клише! Каква истина!

Ирония ли е, че преди, когато не съм знаела дори какво точно е романтиката, срещах ужасно романтични момчета?

Онези, които…

Онези, които…

Онези пръсти, които повдигат с допир.

Онези пръсти, които галят с близост.

Онези пръсти, които придърпват с нежност.

Някъде там…

Някъде там…

Втори месец е в края си, годината в началото, а аз-някъде там.

Зимата е февруарска, седмицата в края, а аз-някъде там.

Леглото е в средата, вечерта в края, а аз-някъде там.

Неромантично за романтичното…

Неромантично за романтичното…

Знам, че днес е 14 февруари, че е Свети Валентин, също че е Трифон Зарезан, както и че е понеделник…
Честит понеделник! :)

…всичкото това, докато…

…всичкото това, докато…

Жълто ми е. Слънчево. Пролетно. Разлистено.
Обикалят ми се улици, градове и летни спомени.
Събличат ми се всички пуловери.