Сутрешното ми събуждане е бавно. И много мързеливо. Толкова бавно, че кафето е студено. От чакане.
И толкова мързеливо, че не помня кога последно пих горещо кафе.
Сутрин прекарваме няколко часа заедно, пак бавно, докато го пия.
По котката разбрах, че много дълго ни е нямало. Посрещна ни някак резервирано и бездейно.
Една нощ беше нужна, за да се отпусне и да се държи така, както когато заминавахме.
Прилича на мен. Или аз на него.
Една мечта ще се превърне в реалност. Днес.
Реалността ми е мечта. Днес.
Дрехите ми ще пътуват в куфара му. Днес.
Моменти имам за счупване. Моменти имам за напасване. Моменти имам за различия. Моменти имам за събиране. Моменти имам за изхвърляне. Моменти имам за запазване. Моменти имам за празнуване.
Нетърпението ми отброява няколко часа /около 100/, които ще се пръснат в четири дена. Следващите четири дена.
Дните ще се разпаднат на часове. Часовете на минути.