И дишах с очи…

И дишах с очи…

По котката разбрах, че много дълго ни е нямало. Посрещна ни някак резервирано и бездейно.
Една нощ беше нужна, за да се отпусне и да се държи така, както когато заминавахме.
Прилича на мен. Или аз на него.

И не, не сънувам…

И не, не сънувам…

Една мечта ще се превърне в реалност. Днес.
Реалността ми е мечта. Днес.
Дрехите ми ще пътуват в куфара му. Днес.

Имам…

Имам…

Моменти имам за счупване. Моменти имам за напасване. Моменти имам за различия. Моменти имам за събиране. Моменти имам за изхвърляне. Моменти имам за запазване. Моменти имам за празнуване.

I wanna hold your hand in Rome…

I wanna hold your hand in Rome…

Нетърпението ми отброява няколко часа /около 100/, които ще се пръснат в четири дена. Следващите четири дена.
Дните ще се разпаднат на часове. Часовете на минути.

Два зелени шала…

Два зелени шала…

Имам нов шал с елементи на зелено. Плетен с любов, за да топли мислите ми цяла зима.
Ако можех да плета, вероятно щях да изплета чувствата си в червен шал. Огнен, топъл и от мен.