Вятър, който издухва мислите…
Освен косата ми, чак мислите ми се разрошиха. Той е виновен. Вятърът!
Прибрах се с вятър в очите, чак миглите ми се заплитат.
Торбичка подскачаше пред мен, лековато някак.
Освен косата ми, чак мислите ми се разрошиха. Той е виновен. Вятърът!
Прибрах се с вятър в очите, чак миглите ми се заплитат.
Торбичка подскачаше пред мен, лековато някак.
Много приятно е да слушаш, докато говориш. И да те слушат, докато говорят.
И слушам те. И слушай ме.
И Белослава!
Червеното вино опива в червено. Глътка след глътка.
Мислите ми са червени. Мисъл по мисъл.
Устните ми са белезяни в червено. Капка по капка.
От толкова много думи, загубих смисъла на всички. Всички многоточия пропадат под един неочакван въпрос. Любимите ми многоточия не могат да продължават да въздишат.
От няколко дни на терасата отглеждаме калинки. Аз не знаех, докато един ден с прането не прибрах и няколко от тях вътре. Надявам се, че не съм ги прибрала в гардероба. Ще се изненадаме взаимно.