sun. sunrise. sunset. night. repeat.
Слънце в изгрев…

Забързани в ежедневните светофари, мокри улици, непознати хора, опашки, клаксони, улични котки, разговори с други непознати, фейсбук, който не е вече толкова личен, а някак служебен, което прекарва времето ти не в спомен и усмивка, а в досада и задължение, когато се приема за нормално да си все зает, да не виждаш близките си, понеже нямаш/т време и от моментите,… Read More

Сутринта улиците бяха влажни. Зад ъгъла зави дим. Сезонът е есен. Почти усещам онзи аромат на печена, топла тиква, който натрапчиво остава, дори когато вече тиква няма. Време е есенните якета да излезнат от гардероба. И да се разходят. Време е листата да затанцуват до земята. Време е кестените да се научат да падат с вик. Време е за топъл чай с мед.… Read More

Гледам те и понякога не си спомням каква бях. Времето ми до теб е продължително. Тиктакам. Чакай. Кога стигнахме до това число? Чакай, аз не броя толкова бързо! Чакай, миналата седмица във вторник си спомних за онази сряда от преди две години. Чакай! Всичките минути забързаха и часовете раждат нов ден, всяка седмица. Не искам да бързам. Само времето ме принуждава… Read More

Еднаквите числа стряскат с еднаквост. Понякога с неповторимост. Винаги обаче с уникалност. И колкото и пъти да е десети, и колкото и пъти да е октомври, никога няма да е 10.10.2010. отново. Днес умножавам по 10. Изваждам по 10. Прибавям по 10. Събирам по 10. Запазвам по 10. Разделям на 10. Неделята е обвита с числото 10. Дали ще се случат 10 вълшебства? Кой ще ми изпълни… Read More

Време е. Часът ще бъде два през нощта. След секунда ще е време за тишина. И сухо преглъщане. И сън, в който не заспивам. И тиктакане, което не чувам. И време, което не спира. Често се случва извън мен да е тясно за истините ми. А аз, истина ли съм? Сънувам се такава. Дали ме сънуват? Губя се в реплики, често. Някой дори приютявам и после ми става тясно. Истина… Read More