Близо – далече, по-далече, най-далече…
петък, април 8th, 2016
Забързани в ежедневните светофари, мокри улици, непознати хора, опашки, клаксони, улични котки, разговори с други непознати, фейсбук, който не е вече толкова личен, а някак служебен, което прекарва времето ти не в спомен и усмивка, а в досада и задължение, когато се приема за нормално да си все зает, да не виждаш близките си, понеже нямаш/т време и от моментите,… Read More