sun. sunrise. sunset. night. repeat.
Слънце в изгрев…

Различните хора избират онези дрехи сутрин, пият точно такова кафе, слушат точно онази музика, предпочитанията им в секса са и такива, обличат мислите в онези думи, прочели са точно онези книги, вървяли са по онази същата улица, имат поне три теми, на които мълчат, обръщат внимание на поне един детайл, който други пропускат... и всъщност те се разминават… Read More

Освен косата ми, чак мислите ми се разрошиха. Той е виновен. Вятърът! Прибрах се с вятър в очите, чак миглите ми се заплитат. Торбичка подскачаше пред мен, лековато някак. Увих се с шала на непознат. Почти. Не успявам да крача в такт. Винаги. Влизането в магазин, аптека, трамвай, каквото, става бързо. Избутва ме сякаш навътре. Излизането, обаче се случва с… Read More

Вечерите имат онази способност да отминават тихо и тъмно. Понякога. Винаги е тъмно обаче. Мислите ми също тихо, но и на тъмно решават да се подреждат в изречения. Понякога. Не винаги подреждат изречения обаче. Думите на привързаност са винаги дълги изречения. Не винаги обаче са написани. Тихо се случват хората. И понякога е вечер. Извод: Тихо и тъмно е...… Read More

Понякога имам нужда от глътка отнесеност. В момент като този. Когато е ден, но всъщност вечер. Когато навън притъмнява. Неусетно, до пълен мрак. Чувам кристално ясно вечер всичко, което иначе е шум. Гласове за слушане имам нужда да чувам. И съм цялата слух. Чаша бира опира ръката ми. Аз бира не пия. По принцип. Конкретно го правя. По принцип доста неща не… Read More

Добрите хора нямат табела с надпис, че са добри. Малките жестове нямат червена стрелка, която да води до тях. Намеренията водят до реалността, понякога. Желанията видоизменят формата си, често. Когато свети червено, спираш. На зелени очи, също. Очакванията са неща, които не очакваме, че другите очакват от нас. Обещанията са като поглед, който помниш. И… Read More