Зелено. В очите ми. И по дърветата.
вторник, май 11th, 2010
Колко малко понякога трябва да имаш и да дадеш, за да накараш времето да спре. Онова споделено и снимано време, което остава, за да напомни за себе си пак. Някой ден. Някъде. Обичам пътуването. Свален прозорец, музика, странично огледало, ръцете ни на скоростния лост, обща чаша кафе, десен профил до мен, път пред нас, София зад нас... Харесвам онези стари дрехи,… Read More