„Не свиквай с мен и с цвета на очите ми…“
четвъртък, октомври 28th, 2010
От толкова много думи, загубих смисъла на всички. Всички многоточия пропадат под един неочакван въпрос. Любимите ми многоточия не могат да продължават да въздишат. Толкова дълго въздишах, че да пиша без тях вече не умея. И други неща не умея, а трябва! Всяко изречение приключва с точката, която поставяме. Смисълът също. Точката, която поставят хората… Read More