sun. sunrise. sunset. night. repeat.
Слънце в изгрев…

... а аз обичам Него. И тихо. Най-щастлива повече не съм била. Ш-ш-ш.    Read More

Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче. Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче. Когато тя плаче, аз нямам думи. А да плаче, рядко се случва. Но я чувам. И сега. И тогава плача и аз,… Read More

Вечерите имат онази способност да отминават тихо и тъмно. Понякога. Винаги е тъмно обаче. Мислите ми също тихо, но и на тъмно решават да се подреждат в изречения. Понякога. Не винаги подреждат изречения обаче. Думите на привързаност са винаги дълги изречения. Не винаги обаче са написани. Тихо се случват хората. И понякога е вечер. Извод: Тихо и тъмно е...… Read More

Понякога имам нужда от глътка отнесеност. В момент като този. Когато е ден, но всъщност вечер. Когато навън притъмнява. Неусетно, до пълен мрак. Чувам кристално ясно вечер всичко, което иначе е шум. Гласове за слушане имам нужда да чувам. И съм цялата слух. Чаша бира опира ръката ми. Аз бира не пия. По принцип. Конкретно го правя. По принцип доста неща не… Read More

И пак вали. Вечерно. Тихо. Мокро. Вали в мен. Вечерно. Тихо. Мокро. Една песен още танцува в мен. Вечерно. Тихо. Мокро. Не облачна, дъждовна съм. Вечерно. Тихо. Мокро. Не плача, само понякога валя. Вечерно. Тихо. Мокро. Една мисъл блъска друга. Вечерно. Тихо. Мокро. Разпадам се на настроения. Вечерно. Тихо. Мокро. Празен смс. Вечерно. Тихо. Мокро. Капе дъжд от сълзите… Read More