Нямаше кой да ми каже, че напасването с друг, може да отнеме известно време и енергия. Разговорите, въртящи се около онези малки неща, които не са причина, а повод, често са едни дълги разговори. Думите, които са излишни, често са едни много излишни думи. Тишината, между думите, е една осезаема тишина.
Когато тя звъни с трептящ глас е начин да поплаче с думи. Прави го тихо, за да не чуе никой. Толкова тихо, че не знам сама чува ли се. Аз я чувам, дори и да шепти обаче.
Когато тя плаче с думи, значи наистина има какво повече да каже, има какво повече да изплаче.
Когато тя плаче, аз нямам думи.
… преоткривам себе си в мен!
Всички думи търсят значение. Днес.
Всички въпроси любопитстват. Днес.
Всички отговори намират мен, когато спирам да ги търся. Днес.