Зелено. В очите ми. И по дърветата.
Колко малко понякога трябва да имаш и да дадеш, за да накараш времето да спре. Онова споделено и снимано време, което остава, за да напомни за себе си пак. Някой ден. Някъде.
Обичам пътуването. Свален прозорец, музика, странично огледало, ръцете ни на скоростния лост, обща чаша кафе, десен профил до мен, път пред нас, София зад нас…