И все през юни…
Виното ще бъде бяло. Виното ще бъде с лед.
И през юни ще бъда все така двадесет и нещо годишна.
Виното ще бъде бяло. Виното ще бъде с лед.
И през юни ще бъда все така двадесет и нещо годишна.
Краят на септември не е просто началото на октомври. Край с лятото е. Всяка година по същото време то си тръгва, а аз не съм готова да го пусна.
Връзката ми с лятото е силна, топла, специална. Отношенията ни се подновяват всяка година след всяка пролет и всеки път е по-хубаво от предишния. Съответно всяка раздяла става все по-трудна и нежелана. Знам с кой сезон искам да бъда. Цяла година. Всяка година.
Варна е всичко, за което лятото ми мечтае.
Трябва да я забранят за кратки посещения, защото е място, на което мога да остана вечно. Изгубих се и вярвам, че още много пъти ще се губя, но пък усещането да съм там не е лутане по улиците, а разходка. Морето не просто разхлажда-зарежда ме, изгревите не просто ме будят-сънувам ги
Има по-хубаво от това да мечтаеш за лято, море, слънце, плаж и пясък в банските. Да ти се случи.
Има и още по-хубаво от горното. Да ти се случи с този, когото искаш.
Ето ме мен, в едно незапочнало още лято, но пълно с планове.
Честит празник на всички деца /особено на едни две деца/ и на всички, които пазят детето в себе си!
Аз празнувам. И днес. И цял месец всъщност. Защо ли? Юни е моят месец. Моят рожден ден. Лятото се е родило няколко дни преди мен. А аз в него.