Сутринта, преди заминаването, се събудих по тъмно. Очакването не ме остави да спя, нито минута повече.
Чаках тихо, с кафе в ръка, да се събуди този ден. Няколко часа след изгрева излетяхме. Високо.
И така започна съботата ни във Венеция.
Предчувствие усещам. Връхлитащо.
Сетивата ми са изострени. До порязване.
В очакване съм. С очаквания.
Еднопосочните улици ме водят в една посока. Двупосочните предлагат избор. Дългите изискват време. Задънените хабят нерви. Градските предполагат удобни обувки. И всички тези улици ме водят някъде. Или просто аз доброволно ги следвам. Стигам някъде, докато те ме отвеждат там.