Вятър, който издухва мислите…
Освен косата ми, чак мислите ми се разрошиха. Той е виновен. Вятърът!
Прибрах се с вятър в очите, чак миглите ми се заплитат.
Торбичка подскачаше пред мен, лековато някак.
Увих се с шала на непознат. Почти.
Не успявам да крача в такт. Винаги.
Влизането в магазин, аптека, трамвай, каквото, става бързо. Избутва ме сякаш навътре.
Излизането, обаче се случва с напън.
Снимката от тук.
Наздраве! За всичко излетяло! И за този, който издухва мислите!
ноември 11th, 2010 at 20:38
Много ясно виждам мислите.С това което се случва те ми помагат да се преборя с нерешителността си и да търся ход в положителна посока.
ноември 11th, 2010 at 21:17
Наздраве за мислите, които виждаме. Аз не мога да се похваля със същото, затова ще пия за мислите, които чувам.
ноември 29th, 2010 at 13:18
Виждаш голямия надпис ВХОД и влизаш.Оповаваш се на очите си и на разума,че там е безопасно.Има и други хора там,спускаш се по течението.
Вървенето срещу него е трудно.Срещу тълпата също.И срещу себе си и това,което си до момента(харесваща се или не).
Животът ни понякога е като вакум,мислите ни и чувството за самосъхранение също.
Хубаво е да има вятър.Може да разроши цялото равновесие,или най-малкото да те накара да се замислиш.