Гларус и чайка на море…
Варна е всичко, за което лятото ми мечтае.
Трябва да я забранят за кратки посещения, защото е място, на което мога да остана вечно. Изгубих се и вярвам, че още много пъти ще се губя, но пък усещането да съм там не е лутане по улиците, а разходка. Морето не просто разхлажда-зарежда ме, изгревите не просто ме будят-сънувам ги, гларусите не просто летят-говорим си, въздухът е не просто летен-морски е.
Книжарниците са пълни с книги и пясък, във всяко заведение кюфтета с различна гарнитура ни канят на обяд, хотел „Черно море“ е винаги близо до нашето място и август месец беше повече август от всички минали месеци август…
Почернях и очите ми позеленяха. Повече.
Размечтах се по улица „27 юли“. Ех, ако беше юни.
Летях съм самолет, купиха ми колело, пътувах с кораб, плувах под вода, сменях настроения, снимах се с непознати, влюбих се в една Катедрала, видях делфини, подариха ми отровно зелена жаба, направих 627 снимки и 12 клипа, прибрахме се във вторник и пътуването бе толкова дълго, че спирахме на места, които ги нямаше написани на билетите ни.
Варна, лято и море. Гларус, чайка и мечти.
Благодаря. На теб, да.
август 12th, 2010 at 19:01
хмъх… и вече искам пак. Пак с теб, пак там, пак с толкова, повече или по-малко слънце, пак по същите заведения, пак по непознати, пак пеша и с колело, пак. Някои неща не омръзват…
август 13th, 2010 at 16:38
Толкова лично и поради това- толкова прекрасно написано!
Благодаря за този пост от името на онези, които пропускат морето, заради работата, но не пропускат спомените им да ги напуснат. Спомени за сол, бризове и морски нощи, окъпани в светлини с… някого, някога там…. и тогава ;)
Поздрави;)
август 13th, 2010 at 20:19
Благодаря, че макар да си пропуснала морето, не пропусна да прочетеш за моето море.
Поздрави ;)