Думи, несигурност и вятър…
Несигурността
е жена
на средна възраст.
Познавам я.
Малко преди да завали
излиза
за да събере …
дрехите от простора.
***
Пак се влюбих във вятъра,
до кога ще се връщам
Разрошена вкъщи.
***
Невъзможно
като
камбана във вода,
която иска да бъде чута
Миналото ми без език
е звук, който се лута.
***
Наказание
Измислих ти
красиво
наказание –
да се усмихнеш
сто пъти на сън,
докато тайно
те целувам
по върха
на твоето
изтръпнало
желание…
Яна Монева
Tags: Поезия, Яна Монева