Едната съм аз, другата-също!
Сутрешното ми събуждане е бавно. И много мързеливо. Толкова бавно, че кафето е студено. От чакане.
И толкова мързеливо, че не помня кога последно пих горещо кафе.
Сутрин прекарваме няколко часа заедно, пак бавно, докато го пия.
На хладни, мързеливи глътки.
Само сутрин съм бавна и мързелива. За сметка на това пък всяка сутрин.
Движенията ми са мързеливи, мислите-спят, а близостта е хладна.
Имам претенции, но бавно ги изказвам, затова предпочитам сутрин да мълча.
Събуждането при мен е един много бавен процес.
Искам тишина и искам всичко да се случва бавно. Всяка сутрин.
Когато съм будна обаче ме дразни всичко, което се случва бавно. Дори повече. Хваща ме нервата и искам да свърша с поне три неща наведнъж.
В мен живеят противоположности. Едната иска тишина и мързел, другата все е с усещането, че изпуска и закъснява за всичко. Едната иска спокойствие, другата иска разнообразие. Едната иска, другата не дава.
Едната съм аз, другата-също!