За неделя и очакване на дъжд…
Напоследък ако не вали, то ще завали. Мирише на дъжд, небето е пред дъжд, птиците лятят различно, хората крачат бързо, такситата са заети. В очакване на дъжд съм, вали ме, мокри ме, понякога ме забавлява, понякога не ми харесва. Не обичам да имам мокри обувки, понеже не ми харесва да са ми мокри пръстите на краката, а ако са мокри-не се чувствам сигурна и очаквам да се подхлъзна, залитна или падна. Така излиза, че в дъжд е препоръчително да имаш друг до теб, с мокри обувки и рамо, за да те държи. И да носи чадър, разбира се. Харесвам мъже с големи чадъри, дори не подозират, колко удобни са, за да приютят една жена, която обичайно не носи чадър, като мен. И удобството не идва от чадъра, а от това, че има кой да го държи заради и над теб.
Обичам пролетен и летен дъжд. Особено летен. И особено дъжд.
Хубавото на дъжда е, че подканя за няколко приятни занимания. Всеки има такива приятни занимания, дори и без дъжд, но като вали, мисля, че колкото и голямо разнообразие да съществува, едно-две занимания ще валят със сигурност.
И след дъжд идва слънце, понякога с дъга.
И е неделя. Цял ден.