И не, не сънувам…
Една мечта ще се превърне в реалност. Днес.
Реалността ми е мечта. Днес.
Дрехите ми ще пътуват в куфара му. Днес.
Днес ще бъда в друго време. Часовникът ще е с час назад. А желанията ми ще изпреварват минутите.
Багажа, чантата, якето, шала, шапката, ръкавиците, таксито, летището…
Тръгвам. Отлитам. Изчезвам.
Нашата Италия започва да се случва днес. Ще прекараме заедно почти цял месец, за да имаме време да се опознаем, разгледаме и поснимаме. Ще имаме време и да се влюбим в Италия.
Утре сутрин ще се събудя във Венеция. И не, не сънувам. Истина е.
декември 18th, 2010 at 08:55
Сигурно ще е интересно.Не зная-за пръв път ще видя как е по начин предложен от тази страна.
януари 14th, 2011 at 15:33
ще се разплача..туко що разказа мечтата ми..честито щастие..и всичко най-страхотно в ароматната Италия =)
януари 15th, 2011 at 11:53
Наистина е ароматна и прекрасна!