И пак е вечер. И понякога отново е два през нощта…
Време е. Часът ще бъде два през нощта. След секунда ще е време за тишина. И сухо преглъщане. И сън, в който не заспивам. И тиктакане, което не чувам. И време, което не спира.
Често се случва извън мен да е тясно за истините ми. А аз, истина ли съм?
Сънувам се такава. Дали ме сънуват?
Губя се в реплики, често. Някой дори приютявам и после ми става тясно. Истина е.
А истината е, че няма такава.
Репликите, от които ми става тясно са като поглед, разбяган встрани. Моят.
Когато не мога да забравя, искам да не помня. Накрая помня, че не съм забравила.
И пак е вечер. И понякога отново е два през нощта, когато не спя…
Знам, че не мога да печеля всеки спор. Просто се съгласявам, че не съм съгласна.
Знам, че да искам, не е като да ми се случва.
Знам, че за да се случа, не е като да се сбъдна.
Знам, че да обичам, не е като да обичаме.
Искам и искаме са две много различни думи.
Съм и сме, също.
И съм.
И е време.