red orange yellow green blue pink

Септември, 15 и /не/ученикът в мен…

Очаквано или не, провокирана от разходката днес за ученически принадлежности, реших да споделя за срещата ми с „това, което е нужно на всеки ученик“. Днес бях впечатлена от ученическите несесери. Зашеметяващи са. И цените, и несесерите. Като ученичка имах метална кутия, в която държах моливи, химикали, дори имаше място за гумичка и един брой острилка. Хубавото беше, че можех и да шибна някой съученик в пристъп на умопомрачение със същата тази кутия. Метален звук винаги имаше, само не знам от нечия глава ли или от кутията ми. А днешните несесери даже и за това не стават. Модерен аксесоар към ученическата чанта, който заема една трета от нея. Този така /не/нужен несесер, който е в цветова гама, която кара очите ми да мигат и герои, които дори не разпознавам. Хубаво е да има избор, защо няма избор от цени обаче? Грозни, шарени, криви, с цип, без цип и опа, цената зашеметяваща. Гледаш и мълчиш. Мълчиш и гледаш. Зашеметително!
Продължаваме разходката из царството на тетрадките, които пак незнайно защо са толкова шарени и крещящи. Няма лошо, деца са, ще кажете. Е, да де, но ако аз съм второкласник ще прекарам със сигурност първите няколко учебни часа в разглеждане и обсъждане на тетрадките по съседните чинове. Как е възможно да имам толкова цветове пред очите си и аз да стоя тиха и кротка, вперила поглед в госпожата с едноцветна пола? Няма начин. Тук има нотка завист, понеже аз като дете нямах толкова шарени тетрадки. Дори цветните етикети бяха повод за вълнение, дали тетрадката по литература да е по-цветна или тази по математика. И имаше трепет, наистина. В началото на втория срок научавах коя тетрадка е със специален етикет. Металната ми кутия спираше да бъде така подредена и все исках нови моливи, които бяха излишни. А аз дори не рисувах/м.

Спирам с ученическите спомени и искам да кажа само:
Ученици, грабвайте грозните си несесери и бегом към училището, че не остана.

Tags: , , , ,

3 коментара to “Септември, 15 и /не/ученикът в мен…”

  1. Night Says:

    Сън, моите етикети бяха по-грозни от комунизма и задължително залепени с онова кафяво лепило. А тетрадки съм имал и с мръснобледозелени корици, добре, че майка (може би пак заради комунизма) ги подвързваше. Двойкаджиите имаха шарени корици, основно, защото бяха ги надраскали.

    Не рисуваш, не рисуваш, но островче с палма можеш да нарисуваш, зная.

  2. Sun Says:

    Ако керемиденокафявите ми тетрадки можеха днес да срещнат мръснобледозелените корици на тетрадките ти… щяха да се изчервят!

  3. Cream Says:

    Етикетите ми взеха да се отлепят от диалога ви….

Leave a Reply

You must be logged in to post a comment.