Тиктакам…
Гледам те и понякога не си спомням каква бях.
Времето ми до теб е продължително. Тиктакам.
Чакай. Кога стигнахме до това число?
Чакай, аз не броя толкова бързо!
Чакай, миналата седмица във вторник си спомних за онази сряда от преди две години.
Чакай!
Всичките минути забързаха и часовете раждат нов ден, всяка седмица.
Не искам да бързам. Само времето ме принуждава да не спирам.
Искам да остана на едно място, когато го намеря. И за малко минутите да забавят секундите си.
И просто да бъда за някаква част във време, което не бърза.
Излизам. Трябват ми 11 минути, за да стигна до офиса на сестра ми.
Обичам тази песен. Научих припева. Искам да я чуя отново: 04:38/
Слизам до магазина. След точно четири минути и четиринадесет баби влизам.
Една серия на „Приятели“-22:18
Пак онази песен: 04:38
Кое време стана? Аз не бързам, само минутите ми.