Цяла една сряда…
Да настинеш е много уморително. И досадно.
Портокали и мандарини се търкалят в леглото ми. Цял ден. За портокалите вероятно аз се търкалям цял ден.
Лимоните дори вече не могат да ме стреснат с киселост, претръпнах. Или те свикнаха с мен.
Кафето ми е ужасно безвкусно, чак не разбирам кое в него ме събужда иначе всяка друга сутрин.
Издухах мислите си. През носа. По няколко пъти на час. Всеки час.
Термоканата е много предана и услужлива, някак мила ми е. Видях дъното й няколко пъти днес. Изпивам я, буквално. Или тя ме налива, буквално.
Проявявам каприз за това какъв да е чаят, днес пия всичко-стига да е горещо.
И изобщо, вместо да пия вино и да съм само по шал, аз изкихах, но и продухах цяла една сряда…