And when I’m down you breathe life over me
четвъртък, юли 20th, 2017
Обичам Zero 7, особено когато съм в онези някакви настроения. On repeat.
"Destiny"I lie awake I've gone to ground I'm watching porn In my hotel dressing gown Now I dream of you But I still believe There's only enough for one in this Lonely hotel suiteThe journey's long And it feels so bad I'm thinking… Read More
Щастието обича тишината…
петък, юли 29th, 2016
... а аз обичам Него. И тихо.
Най-щастлива повече не съм била.
Ш-ш-ш.
Read More
Той.
понеделник, юни 13th, 2016
Днес моето рамо, смисъл, щастие празнува. Привилегията на дългите връзки е да познаваш другия. В детайли. В години.
В изгреви. В залези.
Николай, удоволствието е мое! <3 Read More
Детството!
сряда, юни 1st, 2016
Когато бях малка, всичко се случваше бързо – порасването, летата, кака Лара в неделя следобяд, гроздето, което се яде с шепи, раните по колената, сладоледът, който се топеше със скоростта, с която се спусках с колелото по стръмната улица, морето, тичането, сякаш днес е за последно, сякаш ако не изквичиш ще изпуснеш момента… И всичко е истина. И така само се живее… Read More
Не е нищо особено. Тя е всичко.
събота, май 28th, 2016
Тя е лято. На вид и на вкус. Като вишна, узряла в ръцете ти, тя е пулсът на твоя пулс и тръпчиво сладни по небцето ти. Ти не можеш да кажеш каква е. Тя прилича на слънце и дъжд. Тя е някаква мъничка тайна във очите на влюбен мъж. Тя е мекото, нежно лоно, във което потъваш, обичайки. Тя е твоето бъдеще. Тя е спомен.… Read More
Искам да направя с теб това, което Гърция прави с маслините…
неделя, май 8th, 2016
Топла, ароматна, лежерна, морска и безкрайно вкусна е Гърция. Напоследък силно я предпочитаме. И има защо. Пекарните в бяло , отворили врати, носят неповторим аромат на топлина и вкус. Чайките, които летят с крясъци. Скуа, скуа, скуа. Всяка таверна предлага прясна риба. И поне три котки. Салата, ах, тази гръцка салата - има всичко, което обичам, полято обилно със… Read More
По залез ми се пътува…
петък, април 15th, 2016
... за да стигна до изгрев! Морски. Отразен. Солен. Любим. Един. Наш. Ръцете му са на волана. Усмивката е в очите ми. Искам да избягам с него. На морето. Всеки път. Да преплитам ръцете си в ръцете му, ризата му да е разкопчана, да го гъделичка косата ми по брадата и да си шептим, докато вървим по морски улици, които откриват морето и небето. В едно. Да ме снима, без да… Read More
Близо – далече, по-далече, най-далече…
петък, април 8th, 2016
Забързани в ежедневните светофари, мокри улици, непознати хора, опашки, клаксони, улични котки, разговори с други непознати, фейсбук, който не е вече толкова личен, а някак служебен, което прекарва времето ти не в спомен и усмивка, а в досада и задължение, когато се приема за нормално да си все зает, да не виждаш близките си, понеже нямаш/т време и от моментите,… Read More