red orange yellow green blue pink

След залез слънце…

сряда, май 18th, 2011
залязват дни, часове, хора, думи, моменти. След. Късно вечер и рано сутрин ми се сливат. Цяла вечер. Цяла сутрин. Залез след слънце. Слънце след залез. И мъже с дълги имена. И след слънцето-залез. И слънце залез след....  Read More

…всичкото това, докато…

вторник, февруари 8th, 2011
Жълто ми е. Слънчево. Пролетно. Разлистено. Обикалят ми се улици, градове и летни спомени. Събличат ми се всички пуловери. Искам слънцето да се отразява в чашата ми с кафе, в очите ми, в косата ми и да пада над мен с топло постоянство. Искам. Само едно слънце е достатъчно, за да се преобрази целия град-заведенията да извадят масите си за кафе, уличните котки… Read More

Във всяка есен има малко лято. Във всяко лято има много мен.

четвъртък, септември 16th, 2010
Краят на септември не е просто началото на октомври. Край с лятото е. Всяка година по същото време то си тръгва, а аз не съм готова да го пусна. Връзката ми с лятото е силна, топла, специална. Отношенията ни се подновяват всяка година след всяка пролет и всеки път е по-хубаво от предишния. Съответно всяка раздяла става все по-трудна и нежелана. Знам с кой сезон… Read More

Нетърпеливо започнах отброяването на едни 57 дни…

петък, юни 4th, 2010
Има по-хубаво от това да мечтаеш за лято, море, слънце, плаж и пясък в банските. Да ти се случи. Има и още по-хубаво от горното. Да ти се случи с този, когото искаш. Ето ме мен, в едно незапочнало още лято, но пълно с планове. За спящо пътуване и събуждане на морето, за стая за двама, с тераса и чайки, с кафе и хавлии, с пясък в банята и в леглото, с нетърпение и… Read More

Слънцето е станало луна…

сряда, май 19th, 2010
Пръсти. Устни. Нощ. Нощна лампа. Думи, които мълчат. Мълчание, което говори. Очи, които прегръщат. И ръце, които виждат. Дъжд. Вятър. Разпилени мисли. Край на този ден, начало на друг. Слънцето е станало луна. Луната чака изгрев. Вторник става сряда. 19 май става 20. И утре пак, с ново слънце, дати, дни... Read More