sun. sunrise. sunset. night. repeat.
Слънце в изгрев…

Понякога имам нужда от глътка отнесеност. В момент като този. Когато е ден, но всъщност вечер.
Когато навън притъмнява. Неусетно, до пълен мрак. Чувам кристално ясно вечер всичко, което иначе е шум. Гласове за слушане имам нужда да чувам. И съм цялата слух.

Чаша бира опира ръката ми. Аз бира не пия. По принцип. Конкретно го правя.
По принцип доста неща не правя. Конкретно също.
Конкретно доста неща правя. По принцип също.

Обещах си да не притъмнявам. Само ще залязвам, понякога.
Обещах си моментите на отнесеност да ме отнасят само на правилните места.
Обещах си изгреви, всяка сутрин.

Препушвам от мисли понякога. А мислите ми, често, само за пушене стават.
И ми се пише, а думите мълчаливо си подреждат изречения в мен, които не винаги прочитам.
Тихо ми е!

Tags: мисли, мълчаливо, тихо