И пак е вечер. И понякога отново е два през нощта…
сряда, юни 9th, 2010
Време е. Часът ще бъде два през нощта. След секунда ще е време за тишина. И сухо преглъщане. И сън, в който не заспивам. И тиктакане, което не чувам. И време, което не спира. Често се случва извън мен да е тясно за истините ми. А аз, истина ли съм? Сънувам се такава. Дали ме сънуват? Губя се в реплики, често. Някой дори приютявам и после ми става тясно. Истина… Read More