И пак е вечер. И понякога отново е два през нощта…
Време е. Часът ще бъде два през нощта. След секунда ще е време за тишина. И сухо преглъщане. И сън, в който не заспивам. И тиктакане, което не чувам. И време, което не спира.
Често се случва извън мен да е тясно за истините ми. А аз, истина ли съм?